Забързано времето дните пришпорва обяздени.
Подкови трошат на парчета невръстните наши мечти.
Затънали в делници, хлътваме в клопки от празници
с тежест на камъни. А всъщност, летим...
Но летим накъде? ...
Житие на Християна, що възкръсна от страданието
Бе лято горещо, на рани и страх,
а Господ ме води през болка и прах.
Тежка орис бе писана в дни,
когато тялото в сън потъни. ...
Толкова ли, американци или евреи, паднахте вие!?
Видяхте - истината просто не може дълго да се крие!
Това ли ви е демокрацията, свободата и хуманизма!?
Позволено е, защото евреите жертви са на нацизма!
Как не ви е срам мирни ученици да убивате, и то жени! ...
Всички цървули са вече под твоя портрет!...
Има ги много? Висят по предадени ханове.
То и твоето, Дяконе, е един шантав късмет...
Плачат завързани всички български чанове.
От тия цървули няма дълбока следа, ...
Само толкова стигат ни силите,
до псувните на масата, с чашката,
а сме си за окайване. Милите!
А и майката наша - юнашката.
Само толкова стига куража ни, ...
Художнико, какво си нарисувал?
Какъв е този нилски крокодил?
Поредна нощ кошмар ли си сънувал
и доста от боята си спестил…
Ръце, очи и всякакви парчета ...
Съдбата? Моя – тежка, или лека,
а любовта за други я задръж,
аз имам скъпи вятъра за мъж,
на пръсти зная лунната пътека.
Била съм странна? Сигурно. И нека. ...
Скитник стар, войн без спомени, мечти,
без милост към свят на сенки – хо́ра,
прегърбени от своите съдби,
остатъци от живот събира.
Модерен свят, доволно общество. ...
Топят се бавно блян и доброта,
отиват си емпатия, сърдечност.
Затваря се житейската врата,
обгърната в поквара и метежност.
Умират бавно гордост, сила, чест, ...
Отдавна вече битки не сънувам.
Угасна Залезът с доспехи от листа,
макар че още конски бяг дочувам –
от късна доба – чак до сутринта.
Край мен отекват конски ескадрони! ...
Влюбен мъж разхожда се във парка,
мечтите му – разхвърляни листа,
една цигара в розово – угарка,
писнало ѝ – бързаше студа.
– Огънче да имате случайно? – ...
Не искат да се трогнат, а мълчат,
когато житейската драма виждат
в света подъл, коварен и вълчи,
и макиавеловците им завиждат!
Бедният потърпевш ще бъде вечно, ...
Романтиката ми е със адресна регистрация
някъде, където и не знам.
Угоих с паричките си инфлация
и останах... само по салам...
Всичко у живото ми е в ред, ...
За теб да бъда изгрев не можах,
крилете ми жаравата ожари.
Над огнен хоризонт в зори изгрях,
стихията душата не пожали.
Да бъда дъжд за тебе не успях, ...
Ех, да бях, но не съм тази, дето в уханните нощи,
го остави без сън падишахът... разказва и още...
Аз хиляда по три зная притчи (ума да ти взема)
щом да плаче се скри престарелият страж на харема.
И измислям ги в ход, и в колиба и в царски покои, ...
Тъгата си в боите претопи,
сълзите нека капят по платното бяло.
Художнико, не се погубвай, а твори!
Нека твоя муза съм и новото начало.
Луната скрий в медните коси. ...
ГРЕШЕН ПЪТ КЪМ РИМ
Как лъжем се, че всичко предстои,
че времето навярно е безкрайно.
И всеки къта съкровена тайна
в сърцето си – като наченат стих. ...
I left you at the station.
To you alone, I gave a key.
You smiled, a glint of a tear appeared,
and you handed me yours—pressing it
into my still-burning palm. ...
Българите имаме традиция тъй стара.
Малки и големи тя усмихва и носи пролетта.
Признава или не, всеки в нея вярва.
Мартеница се зове и ни слави пред света.
Бялото ни води по пътеки нови. ...
Нима е трудно да Обичаме...
И не само хората около нас?!
Дори тези, които никога няма да видим...
И тези, които няма да разберат за нас.
Нима е толкоз трудно да подадем ръка! ...
Очите ти аз чувствам не от днес.
Морета те са, още небеса.
Пленява същността им с тих финес
и плувам, и летя сред чудеса.
В моретата им топли, в дълбините ...