Пролет

26 may 2021, 18:24

Poesía

317 0 1

Видях на пролетта сълзите

и тъжен спомен се усмихна в мен,

премяната дъждовна на брезите

и стария, угрижен клен.

Замира песента в тревите

на плачещото облачно небе,

а птиците стоят и не политат,

очаквайки дъжда да спре.

Тъй тихо си говореха дърветата,

пробудени от хладна лекота,

а пролетта, унесена от шепота,

събираше сълзите си в ръка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

РосиДимова (Росица Димова)

2021-05-26T21:07:26+03:00

Хареса ми! Някак носталгично, но и оптимистично!