28 nov 2013, 21:36

Старост 

  Poesía » Otra
560 1 0

Тъжен поглед се рее самотно

в бездънната синева

и душата почива охотно

в порив бляскав на доброта.

 

На антената сива, заспала

гургулица красива стои.

Тя с времето сякаш е спряла

и забравила свойте мечти.

 

На прозореца прашен в стъклото

малки мушици се удрят объркани.

Натъжено изглежда дървото

с листата от старост изтъркани.

 

Да, изчезнаха всички надежди,

прежни блянове, радости и любов!

Уморен и облечен в безплътни одежди,

остарявам под своя небесен покров.

 

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??