- ‘Неска е денят на Франция, утре е денят на Сенегал... заповядайте, изберете си... не ми трябват пари на мене... че аз си имам пари...
- Жоре, кажи ми нещо, my friend.
- Аз съм си окачил кабела тука – всичко хващам... чай да видим ще хване ли радио Гонг тая жаба... а, ма, тя може и радио Европа да хване... цял ден как никой една връзка не купи, но аз си имам тука за довечера, имам си го мезенцето. Колко съм ги слушал като малък... аз... ти знаеш ли хващах радио Прищина.
- Кое, бе? В Сърбия ли?
- Как бе, радио Прищина, в Косово... там (и запява).
Вечер, когато само няколко закъснели граждани обхождат пазара, той зазвучава с истинския си глас – продавачите се шегуват, развеселени от вечерния хлад, докато прибират каквото е останало по масите. Няколкото образа, символи на пазара, се разбуждат от дългата, августовска, следобедна дрямка и гласовете им зазвучават тук и там. Единият напуска сенчестото си убежище между цветарските сергии и с радио в ръка пее или говори, вика нещо, а продавачи ...