Не съм те забравила...
- Не съм те забравила – спонтанно извика и веднага се сепна…
Гневно тръсна глава, но този път не успя да го задържи… Водопадът спомени мощно бучеше по тялото й – от пръстите на краката бавно, могъщо и решително възкачваше към горещите слепоочия, където се разбиваше с грохот…
Първа среща – парка... спъна се на някаква тел и си скъса чорапогащника, обели си коляното, смешно - като тийнейджърка. И на всичкото отгоре се остави на непознат плейбой да й превързва раната… дългите деликатни кокалести пръсти… хищните ръце…
Розите… малката й стаичка залята с рози… люби я върху огромен пухкав облак, провиснал небрежно в небето или беше гигантска бяла птица, а пухкавите пера я гъделичкат нахално и накрая кихна и… се събуди сред… море от рози, върху които слънчеви зайчета весело подскачаха…
“Кучка! Мръсница! Добре ли е да те чука убиец…” - измъчена жена я напада на сергията за зеленчуци… Пияна до смърт, вони на повръщано, на алкохол, облечена в провиснали дрипи, твърди черни ...