27 oct 2004, 19:58

***

  Prosa
2.1K 0 1

Ти просто се разпада в ръцете ми,какво повече мога да кажа?Немога да заместя ужасеното ти лице  в съзнанието си без да ми се повдига.Защо просто не умреш?Твоята кръв ублива моите ръце!Толковa много думи немогат да опишат моето лице...немога да се почувствам щастлив отново.Защо всичко е толкова трудно за мен?Зашо ме провокираш всеки път когато ненаправя нещо както трябва?Опитваш се да убиеш моята душа, е познай тя умря много отдавна!Продължавай да опитваш,любов моя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангела Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...