27.10.2004 г., 19:58

***

2.1K 0 1

Ти просто се разпада в ръцете ми,какво повече мога да кажа?Немога да заместя ужасеното ти лице  в съзнанието си без да ми се повдига.Защо просто не умреш?Твоята кръв ублива моите ръце!Толковa много думи немогат да опишат моето лице...немога да се почувствам щастлив отново.Защо всичко е толкова трудно за мен?Зашо ме провокираш всеки път когато ненаправя нещо както трябва?Опитваш се да убиеш моята душа, е познай тя умря много отдавна!Продължавай да опитваш,любов моя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...