1 ago 2007, 17:54

03:47 

  Prosa
1245 0 7
12 мин за четене
03:13
Не виждам смисъл да стоя толкова дълго на ръба на леглото, след като така или иначе ще падна... Не виждам смисъл да стоя толкова дълго, заключен вътре в себе си. Все пак толкова простичко е – да скоча и да падна. Да потъна в синия под на синята си стая... Този под всъщност е море, да, море е... Плуват риби и ме гледат с големите си очи. Мисля, че след малко ще падна в това море и няма да се счупя... Не, няма да се счупя, защото аз не съм обречен като его-поезията си на бавна и мъчителна смърт. Моята смърт ще бъде от тези кратките и не особено драматичните, малко самотна, но нищо повече...
03:18
Да приемем, че през половината от времето съм истински, а през другата половина, не съм... Въпросът е в коя половина от времето ще ме улучите...
03:22
Време е да се разкършим.
... И аз, и вие...
Много е просто.
Бръснарско ножче.
Вана.
Топла вода.
Режете по дължина, а не по широчина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??