4
Момичетата се спогледаха. Пътеката криволичеше и допреди само няколко метра се виеше през джунглата. Гласът идваше от там. Кристина отстъпи крачка назад, но Жулиета реши да не бъде бъзла и попита високо на английски:
- Кой е там?
- Няма да ви изям! – отговори гласът със силен испански акцент, този път по-близо. – Ей сега ще се кача при вас, да се запознаем!
Жулиета сви рамене, но за всеки случай, прибра всичко в раницата и я прехвърли в едната си ръка. Когато бяха тръгнали за Панама, родителите им ги бяха инструктирали, че отиват на място, където хората са бедни и не е хубаво да размахват скъпи вещи наляво и надясно. Затова двете момичета имаха само три скъпи неща – двата телефона, макар че самсунгът на Жулиета не можеше да се мери с айфона на Кристина и апаратчето, с което Жулиета не се разделяше.
Растителността се раздвижи и от там се показа фигурата на мъж. Лицето на Кристина светна при гледката, а дори и пуританката Жулиета, която иначе се кълнеше във вечна любов на приятеля си М ...