Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш сол в раните ми. Прекалено е болезнено все още.

   Колкото и причини да имам да те мразя, аз все пак искам да си щастлив и просто да помниш колко много съм те обичала и как съм те гледала. Ти беше Бог в моите очи, нещо ценно и прекрасно. Сякаш виждах слънцето. Може би ще е хубаво да си поговорим, както казваш, но ме е страх, че ще се върна отново при теб, защото няма да има смисъл да ме мъчиш с твоята любов - жестока. Предпочитам, любов, да знам, че си щастлив, дори да ми е болно, че не си с мен. Много ми липсваш на моменти, но мисля, че ще те преживея... все някога.

   И така, любов моя, обичам те - ти го знаеш. Ти си най-прекрасното нещо и най-лошото нещо в живота ми. Какъв парадокс?! Знаеш, че те обичам... Обичам те...