* * *
Боли, когато вятърът повее силно. Развее косите ни, карайки ги да се удрят в лицето. Но най-боли, когато вятърът влезе в сърцата ни. Опустошаваща болка, предизвикана от миг на слабост. Слабост, породена от наивността да допуснеш вятъра да влезе в сърцето ти. Завихряйки се там, той ни кара да изпитваме страдание, несигурност... нужда. Нужда от някой, който в този миг да спре пулсиращото ни от неспокойство сърце. Несигурност, породена от нуждата някой да разбере сърцето ни. Страдание от това, че, така или иначе, сърцето остава неразбрано...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Христова Todos los derechos reservados
