Sep 19, 2009, 7:56 PM

* * * 

  Prose » Others
678 0 2

Боли, когато вятърът повее силно. Развее косите ни, карайки ги да се удрят в лицето. Но най-боли, когато вятърът влезе в сърцата ни. Опустошаваща болка, предизвикана от миг на слабост. Слабост, породена от наивността да допуснеш вятъра  да влезе в сърцето ти. Завихряйки се там, той ни кара да изпитваме страдание, несигурност... нужда.  Нужда от някой, който в този миг да спре пулсиращото ни от неспокойство сърце. Несигурност, породена от нуждата някой да разбере сърцето ни. Страдание от това, че, така или иначе, сърцето остава неразбрано...

© Пламена Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??