Ах, какъв неудачник съм! Естествено, че нямаше начин гадта да не бе доловилa звука от падането ми в контейнера. Благодарение на подсиления ми метален костюм, се стоварих на бетонния под с гръмкостта на камбана. За такъв шум сигурно дори и тимпанджиите във военния оркестър биха ми завидяли. Над мен, над отвора, откъдето се спусках, остана да се люлее скъсаното въже, което, напук на уверенията от отдел Логистика, че ще издържи тежестта на мен и трофея взети заедно, не бе издържало дори мен самия. Дотук с надеждата ми да уцеля необезпокоявано паразита, създаден в лабораторията от симбиоза и синтетична радиация, с транквиланта на пневматичната пушка, която висеше на рамото ми, и да го пратя в безсъзнание. Знаех си, че някой ден щеше да стане пробив и всички да го отнесем. И този ден не закъсня. Но, който плаща, той поръчва музиката, нали?
Когато радарите ни засякоха движение в един от контейнерите в подземните тунели, всички в контролната зала изликувахме. Най-накрая планът с храната бе ср ...