7 mar 2017, 22:14

15-ти октомври 2014

  Prosa » Cartas, Otros
1K 1 0
1 мин за четене

Ти влезна тихо без да кажеш нищо.

Влезна и стаята огря.

Коси руси, очи зелени.

 

Стоях с гръб към теб,

когато усетих топлината на твоето присъствие.

Като лястовица, кацнала на жицата,

ти долетя в стаята и я озари.

 

Говореше тихо и спокойно.

Говореше с тънък и сладък акцент.

За миг се обърнах и останах без дъх.

Откъде си? Коя си ти? Как се казваш?

 

В този миг сякаш сърцето ми бе спряло за миг.

Гледах те аз втрещено, сякаш бях станал статуя.

Коси руси, очи зелени.

 

Усмивката ти ослепяваше.

Лицето ти бе бяло като снега.

Дали не сънувах?

Дали не бях някъде другаде в този момент?

 

Като блян, стоях и не вярвах, че

човек може да е толкова красив.

Коси руси, очи зелени.

 

Стъпваше меко и уверено.

Бавно дойде при мен и се усмихна.

Протегнах срамежливо аз ръка и се усмихнах.

Исках този момент да продължи.

 

Сърцето ми затуптя лудо.

С усмивка широка

ти каза името си.

 

Здравей, Елън.

Здравей, довиждане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...