Mar 7, 2017, 10:14 PM

15-ти октомври 2014

1K 1 0
1 min reading

Ти влезна тихо без да кажеш нищо.

Влезна и стаята огря.

Коси руси, очи зелени.

 

Стоях с гръб към теб,

когато усетих топлината на твоето присъствие.

Като лястовица, кацнала на жицата,

ти долетя в стаята и я озари.

 

Говореше тихо и спокойно.

Говореше с тънък и сладък акцент.

За миг се обърнах и останах без дъх.

Откъде си? Коя си ти? Как се казваш?

 

В този миг сякаш сърцето ми бе спряло за миг.

Гледах те аз втрещено, сякаш бях станал статуя.

Коси руси, очи зелени.

 

Усмивката ти ослепяваше.

Лицето ти бе бяло като снега.

Дали не сънувах?

Дали не бях някъде другаде в този момент?

 

Като блян, стоях и не вярвах, че

човек може да е толкова красив.

Коси руси, очи зелени.

 

Стъпваше меко и уверено.

Бавно дойде при мен и се усмихна.

Протегнах срамежливо аз ръка и се усмихнах.

Исках този момент да продължи.

 

Сърцето ми затуптя лудо.

С усмивка широка

ти каза името си.

 

Здравей, Елън.

Здравей, довиждане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...