Къде сгрешихме?
                                                                   
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме  се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма  да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че всичко си е както е било – сиво и мрачно. Това бе така, защото никога не признавахме грешките си, а винаги премълчавахме всичко това, което вътрешно ни изгаряше. Превръщахме се в това, от което винаги се бояхме. Бяхме слепи, неми и безчувствени – роботи без капчица душа.