Прекрачвайки прага на старата къща, Павел бе обзет от спомени за онова време, което бе безвъзвратно отлетяло. Детството му, като че ли влезе в него в стаята, усещаше с ноздрите си дъхът на онези отминали времена. Унесен бе, но изведнъж усети как някой го дръпна за сакото.
- Добре дошъл, сине!
Блед брадясал старец, който напълно се вписваше с обстановката...
© Jivka Koleva Todos los derechos reservados