[2] Моята история
1.7K
0
0
2 мин за четене
Част II
Ха! Оказа се, че определено имаше какво да се научи за Асасендур...
Първо името идвало от assassins (убийци) и An Endur (име на древен бог, покровител на странните създания в галактиката). Ан Ендур самият, бил много страннен субект - произлизал от древната раса на Дангриниите (високи и много красиви същества с цвят на стомана, сила на стомана, но много тихи, потайни и спокойни). Те били изключително малко, трудно споделяли чувствата си и затова не създавали много много потомства, та се затрили сами постепенно.
Ан Ендур бил най-младият и последен индивид от въпросната раса. Липсата на живот на днешен Асасендур, привлякла планетата за живот на други раси и същества. Така пристигнали и сивите Халиогенити, които леко се видоизменили и днес наричат себе Асасендурци. Ан Ендур станал като техен бог - въпреки странностите си, те го обожавали. Научил ги как да оцеляват, как да създават и градят живот и красота. Когато той умрял, те го преживели много трудно. Настанали години на депресия, пръкнали се убийци и изобщо, положението доста се влошило. Най-тъпото било, че това положение станало перманентно и така с течение на времето халеогенитите се променили. С тях и целият им свят...
Тъжно наистина, как смъртта на един асасендурец променил историята на цяла планета. Но явно това е било писано. Стана ми тъжно като четях историята на тази планета. Въпреки мрака и студа, имаше нещо много красиво в тази картина. Много чисто. Бях чела някъде, че страданието изчиства душите ни... Ако е истина, то значи, толкова векове на мъка и страдание трябва да са направили тези същества по-чисти и от самата вода. Кой знае... Така или иначе щях да постоя още време на Асасендур. Все щях да понауча нещо за населението.
Така и стана... Странното съвпадение на името ми (Аssasiyah, въпреки че моето определено не идеше от "убийца") доста заинтригува местните. Даже за отрицателно време плъзнаха слухове, че съм била наследница на Ан Ендур. Леле, какъв абсурд! Та аз нямам нищо общо с изчезнала раса на Дангриниите! Как бих могла да бъда тяхна наследница. Както и да е, почнах усилено да опровергавам тея слухове, ама не се разбирахме много с местните май, щото те почнаха да ме гледат още по-странно.
Реших да започна да задвижвам нещата към по-скорошно потегляне. Откъде да знам, че те ще направят всичко възможно да го осуетят.....
Ха! Оказа се, че определено имаше какво да се научи за Асасендур...
Първо името идвало от assassins (убийци) и An Endur (име на древен бог, покровител на странните създания в галактиката). Ан Ендур самият, бил много страннен субект - произлизал от древната раса на Дангриниите (високи и много красиви същества с цвят на стомана, сила на стомана, но много тихи, потайни и спокойни). Те били изключително малко, трудно споделяли чувствата си и затова не създавали много много потомства, та се затрили сами постепенно.
Ан Ендур бил най-младият и последен индивид от въпросната раса. Липсата на живот на днешен Асасендур, привлякла планетата за живот на други раси и същества. Така пристигнали и сивите Халиогенити, които леко се видоизменили и днес наричат себе Асасендурци. Ан Ендур станал като техен бог - въпреки странностите си, те го обожавали. Научил ги как да оцеляват, как да създават и градят живот и красота. Когато той умрял, те го преживели много трудно. Настанали години на депресия, пръкнали се убийци и изобщо, положението доста се влошило. Най-тъпото било, че това положение станало перманентно и така с течение на времето халеогенитите се променили. С тях и целият им свят...
Тъжно наистина, как смъртта на един асасендурец променил историята на цяла планета. Но явно това е било писано. Стана ми тъжно като четях историята на тази планета. Въпреки мрака и студа, имаше нещо много красиво в тази картина. Много чисто. Бях чела някъде, че страданието изчиства душите ни... Ако е истина, то значи, толкова векове на мъка и страдание трябва да са направили тези същества по-чисти и от самата вода. Кой знае... Така или иначе щях да постоя още време на Асасендур. Все щях да понауча нещо за населението.
Така и стана... Странното съвпадение на името ми (Аssasiyah, въпреки че моето определено не идеше от "убийца") доста заинтригува местните. Даже за отрицателно време плъзнаха слухове, че съм била наследница на Ан Ендур. Леле, какъв абсурд! Та аз нямам нищо общо с изчезнала раса на Дангриниите! Как бих могла да бъда тяхна наследница. Както и да е, почнах усилено да опровергавам тея слухове, ама не се разбирахме много с местните май, щото те почнаха да ме гледат още по-странно.
Реших да започна да задвижвам нещата към по-скорошно потегляне. Откъде да знам, че те ще направят всичко възможно да го осуетят.....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Todos los derechos reservados
