vega666 (Младен Мисана)
1673 14322
18 abr 2017, 4:11  

2 юли 

  Prosa » Relatos
1174 5 12

Obra no adecuada para menores de 18 años

3 мин за четене

Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тайното желание за близост. Нощно време сънуваше неприлични сънища, от които се будеше и плачеше, а разсъненият ѝ съпруг я питаше какво се е случило. Но естествено не получаваше удовлетворителен отговор. От офиса си поддържаше гореща телефонна връзка с друг – значително по-млад мъж, който бе успял да я убеди, с ловкостта на изпечен мошеник, че той е нейната половинка. Беше му повярвала, защото бе прочела само няколко книжки през живота си, между които една беседа на Дънов по въпроса за половинките и сродните души. И един ден, когато той я бе посетил в офиса ѝ и водеха приятелски разговор, позвъни същият млад мъж. За да проведе разговора си насаме, го помоли учтиво да си тръгне. Той стана, но за да стигне до вратата траекторията му минаваше точно покрай нея. За миг телата им почти се докоснаха. Тя изведнъж пребледня и се олюля прималяла. Усетил огромното й желание за близост, с решителна крачка я отмина и се озова навън. След този случай сякаш отношенията им внезапно охладняха. Но в една гореща юлска утрин той се появи на вратата на офиса ѝ с бронзов загар, подобен на Мартин Идън и тя мигновено забрави своите теории за половинки и сродни души. Всички бариери между тях паднаха по неописуем начин. Подхвърли я във въздуха като малко дете и тя увисна на врата му. Страстта изби в червени петна и по двамата. Вече нямаше спирачки, нямаше предрасъдъци. Тя стенеше и тихичко произнасяше "леле", докато...свърши. Намираха се в задната стая на офиса ѝ. Тази за гости. И точно тогава входната врата на офиса се отвори с бурно насилие, неподхождащо на един възпитан клиент и се чу яростен глас: "Котенце, вратата нещо заяжда. Ще трябва да я оправя." Подобно гарванът на Едгар По, в офиса влетя съпругът ѝ – около четиридесет годишен мъж с физика на боец от чуждестранния легион. Бе снажен, мускулест, със суха фигура. Спокойно можеше да мине за наемен убиец. От онези, които справедливо наричат Чистачи. Стресирана, тя за части от секундата пооправи омачканата си рокля и разчорлената си коса и излезе да го пресрещне, но нямаше как да прикрие издайническите червени петна по лицето и врата си. "Мишленце, какво се е случило?" – Бе единственото, което успя да скалъпи. "Мишленцето" с решителна крачка нахлу в задната стая на офиса, но Другият бе успял да си надене отново тъмните очила и да застане на стола в прилична поза. Представи се с неясна дикция, но съпругът нищо не чу. Оглеждаше и двамата оценяващо и подозрително. За щастие червените петна бяха поизбледнели, а физиономиите им вече изглеждаха стихнали и умиротворени. Настъпи крайно неловко мълчание. Тогава тя с типично женска хитрина се окопити и взе инициативата в свои ръце. Другият се изправи, за да си тръгне, но тя го спря с думите: "Ти току-що дойде. Поне изпий една чаша натурален сок от кайсия." И преди да дочака отговор, с пъргавината на пума, отскочи до хладилника, отвори го и ловко извади въпросния сок. Миг по-късно Другият вече отпиваше на малки глътки хладното и ободрително питие. Завърза се нелеп разговор между тримата, продължил около четвърт час. Разговор необходим за своеобразно алиби пред съпруга, който не успя да получи доказателства за подозрението си, ала гледаше все по-мрачно. Възползвайки се от една прокраднала се незначителна пауза в разговора между тримата, Другият най-после успя да си тръгне точно навреме. Прекрачвайки изхода на офиса той въздъхна облекчено. Това бе един от най-опасните дни в живота му.  Бог бе забавил нещастния съпруг с точните няколко минути, животоспасяващи и за двамата. Представи си как тя тази вечер ще ощастливява половинката си и вероятно дори ще изпитва страст от това, само и само, за да покрие следите си. Изпита почти перверзно удоволствие при мисълта за тази сцена. Парадоксално бе се превърнал в инструмент за укрепване на брака им. Щеше да запомни завинаги този паметен, спасителен ден – 2 юли и никога повече да не стъпи в този офис. В този миг съпругът може би подсъзнателно му благодареше за това негово решение, а Челентано пееше поредната си песен с грозноватата си, но печелеща симпатии усмивка.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Доста игрив и разчупващ стереотипите ... четириъгълник на чувствата. Браво! Умееш да омайваш!
  • Благодаря на всички коментирали и оценили скромния ми текст. Какво да кажа по повод разнопосочните ви коментари и мнения. Животът е неморален. Доказателство за това е, че още сме живи - пишем и четем. Или както простичко казват французите: c'est la vie!
  • Подобни ситуации винаги привличат вниманието на читателя...
    Тук лирическата не е влюбена, тя изпитва само физическо влечение и страст към този "Челентано"
    Напълно естествено е да се опита да заблуди съпруга си и да запази брака.
    Финалът звучи правдоподобно и показва, че авторът добре познава жените.
  • Ако жената е изневерявала и друг път - за какво укрепване става дума..., - сигурен автогол във взаимоотношенията с половинката е да се изневери и да се разбере, каквото и да казва, никога няма да забрави и да прости...!!!
    "Изпита почти перверзно удоволствие при мисълта за тази сцена. Парадоксално бе се превърнал в инструмент за укрепване на брака им."
  • На финала се усмихнах. Прекрасно пишеш Младен!
  • Едно е да се натъпчеш със студени кебапчета и варени картофи късно в полунощ, съвсем друго - да ти поднесат тристепенно меню в сърцето на Париж, докато гледаш звездите. За да облека мнението си в литературна одежда - има добри разкази. Има лоши. А има и посредствени. Толкова посредствени, че е трудно да се коментират. Твоят също трудно коментирам,... защото просто се намира в другата крайност. Хвана ме за гърлото, тресна ме в земята, влачи ме с 300 по нагорнището и ми достави пълнокръвно удоволствие, докато четях - и от позицията на пишещ човек, и от позицията на психолог. Защото си се справил блестящо с психологическата характеристика на героите, пресъздал си ги изключително правдиво и премерено, сюжетът се разгръща плавно, но не дразнещо мудно; всяка една дума е на мястото си.

    Наистина съм очарована.
    Моите най-искрени и сърдечни адмирации за написаното!
    Отива директно в "Любими" - неизбежно е!
  • Харесах!
  • Често срещано явление в нашия живот-стар съпруг за пред хората и много млади любовници. Харесах!
  • Интересен инструмент за укрепване на брака ни предлагаш, Младене. Не бях поглеждала на подобна ситуация по този начин, но има резон ... А понякога, дори и да се усеща във въздуха и да е осезаемо очеизвадно, пак е по-добре да се направиш на разсеян и неразбрал, нали? Поздравления за разказа! Прочетох с удоволствие.
  • Прочетох.Много тъжно и истинско.Това води до лоши диагнози за общееството.Това е е единичен слчай, Срамно е, много е срамно.
  • Определено импулсивния секс съчетан с вероятната опастност да те хванат е мега възбуждащо. А мъжът й как не се е усетил, не знам. Та то въздуха пулсира нагнетен и на челата им избива надпис "прясно изчукани"
  • Силен финал!Иначе наглед типичен сюжет,но с много точен психологически акцент за приликите и разликите в мисленето на лирическата и мъжете в живота й.Браво,Младен!😄
Propuestas
: ??:??