Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тайното желание за близост. Нощно време сънуваше неприлични сънища, от които се будеше и плачеше, а разсъненият ѝ съпруг я питаше какво се е случило. Но естествено не получаваше удовлетворителен отговор. От офиса си поддържаше гореща телефонна връзка с друг – значително по-млад мъж, който бе успял да я убеди, с ловкостта на изпечен мошеник, че той е нейната половинка. Беше му повярвала, защото бе прочела само няколко книжки през живота си, между които една беседа на Дънов по въпроса за половинките и сродните души. И един ден, когато той я бе посетил в офиса ѝ и водеха приятелски разговор, позвъни същият млад мъж. За да проведе разговора си насаме, го помоли учтиво да си тръгне. Той стана, но за ...