Скъпа 2018,

    Ето, че ти си към своя край и аз сметнах за нужно да направя равносметка на изминалите почти 12 месеца, в които имаше много тъга, но и бяха изпълнени с много щастие и приятни преживявания.
    Твоето начало свързвам с не толкова хубави емоции. 2017 ти заръча да ме поизмъчиш доста, за да си взема поука от урока, който по нейно време не успях да науча. А това беше да опознавам добре хората, преди да се обвържа по някакъв начин с тях. Защото никога не можеш да си сигурен, че зад хубавата усмивка, която виждаш, стои добър човек. Хората постоянно носят маски и е въпрос на време кога те ще паднат сами или кога някой ще ги свали. 
    Идването ти бе мрачно и студено, също каквото беше и в душата ми. Надявах се пролетта да дойде бързо, но времето се движеше по- бавно и от костенурка. Ти се погрижи всеки месец да ми напомняш за човека, който се опитвах да забравя, за да продължа да живея пълноценно. Явно съм си го заслужавала... Защото не трябваше да започвам нещо с човек, към когото имах само леки симпатии, без да изпитвам силни чувства към него. 
    Пролетта се изниза неусетно и дойде най- любимият ми сезон. Лятото започна с пъстри и весели емоции, споделени с любими за мен хора. Изведнъж, сред слънчевите и горещи дни, се появи ураган, чиято сила беше толкова голяма, че успя да ме върне обратно на земята. Това беше най- ужасния момент от цялата година! Ти се постара да го запомня, а аз- най- накрая да осъзная, че това, което се случи през 2017 и за което ти не спря да ми напомняш, има смисъл- трябваше да обикна себе си повече и да не общувам с хора, които ме карат да се чувствам зле. 
    Запознах се с нови хора, които много ми допаднаха. Мислех, че сред тях ще намеря онзи, когото винаги съм търсела. Общуването ми с всеки един от тях връщаше постепенно моята усмивка милиметър по милиметър. Но след известно време започвах отново да се чувствам празна и нещастна. Сякаш никога нямаше да намеря човек, на когото да дам любовта, която се е таяла вътре в мен през целия ми живот. Губех надежда с всеки изминал ден.
    Мисля, че през есента ти стана мъчно за мен и ти реши да направиш нещо, което не си бях представяла, че ще ми се случи. Запозна ме с Него. При първата ни среща дори не ми мина през ум, че може да се получи нещо между нас. Той ми обръщаше толкова много внимание, колкото никога дотогава не бях получавала от мъж. Постепенно чувствата ми към него ставаха по- силни и по- силни с всеки изминал ден. И тогава всички уроци, на които ти се опитваше да ме научиш, станаха просто безсмислени. Защото с него се чувствам сигурна и спокойна и знам, че той никога няма да се възползва от мен и да ме предаде. Но явно това е животът- случват ти се неща, които те учат на нещо и ги прилагаш дотогава, докато намериш онзи човек. Правилният. Тогава всичко друго губи значението си.  
    Зимата дойде. Навън е студено, а душата ми гори. Никога не съм се чувствала по- готова да посрещна предизвикателствата, които твоята наследница 2019 ще ми донесе. Защото знам, че той ще бъде до мен в добро и в зло. 
    Време е да си кажем сбогом, 2018! Благодаря ти за лошите и за хубавите неща! А най- важното нещо, на което ти ме научи, беше, че след всяка буря винаги изгрява слънце. Дори да се наложи да чакаш с дни или с месеци, не трябва да се предаваш! И ще се постарая никога да не го забравям!