Скъпа 2018,
Ето, че ти си към своя край и аз сметнах за нужно да направя равносметка на изминалите почти 12 месеца, в които имаше много тъга, но и бяха изпълнени с много щастие и приятни преживявания.
Твоето начало свързвам с не толкова хубави емоции. 2017 ти заръча да ме поизмъчиш доста, за да си взема поука от урока, който по нейно време не успях да науча. А това беше да опознавам добре хората, преди да се обвържа по някакъв начин с тях. Защото никога не можеш да си сигурен, че зад хубавата усмивка, която виждаш, стои добър човек. Хората постоянно носят маски и е въпрос на време кога те ще паднат сами или кога някой ще ги свали.
Идването ти бе мрачно и студено, също каквото беше и в душата ми. Надявах се пролетта да дойде бързо, но времето се движеше по- бавно и от костенурка. Ти се погрижи всеки месец да ми напомняш за човека, който се опитвах да забравя, за да продължа да живея пълноценно. Явно съм си го заслужавала... Защото не трябваше да започвам нещо с човек, към когото имах са ...