Ставам и излизам от стаята... очаквам с нетърпение да се видя с моята любов...

Отивам в банята, приготвям се... обличам се и излизам... Звъня му по телефона, а той е с две момчета... Влизам в кафето при тях.. и когато  видях него... не този, когото обичах и с когото бях... а с този, който исках да имам... Той си имаше приятелка... възможно най-глупавото и богато момиче... От това, което виждах, бе щастлив, но нещо му липсваше... Липсваше му нежност... Всичко започна така наивно и глупаво, от една проста целувка... и ето как една целувка прерасна в 5 месеца мълчание... аз го обичах, а той ме виждаше само като сестра... Казваше, че ще е с мен и ме обича... бе заминал за Гърция и от там ми показваше колко много знача за него...

Той се върна... аз го чаках цяло лято, броейки дните да се видим...  Когато се видяхме, стана дори по-лошо за мен... той ме остави... защото отново искаше да бъде сам, след като приятелката му го нарани... Нима не направих достатъчно за него...

Обичах го... пазих го... това беше по-яко от наркотиците, по-яко от смака. По-яко от трева-кока-крек-фикс-шот, втори шот-смъркане. По-яко от секса. По-яко от яки св**** , от 69, групово, отзад. По-яко от фъстъчено масло и бананов шейк . По-яко от Мерилин, Лара Крофт, Наоми и бенката на Синди Крауфорд. По-яко от човека на Луната, от чувала на Дядо Коледа, от всички анаболи във Шварци, силиконовите устни на Пам Андерсън. По-яко от свободата! По-яко от живота! Но както казват

"Щом сънувап, значи си заспал..."

Всичко Свърши!

Край!

Не искам!

Не исках да бъда наранена... затова прекратих всичко... Ще бъда там, където ме обичат... а не където се моля за обич...

Горда съм!

Силна съм!

Егоистка съм!

Лоша съм!

Нищо не съм!

И колкото и да боли... предпочитам да чувствам болка... отколкото нищо друго!