Глава XVIII
Беше топла майска утрин. Ситните капчици дъжд целуваха цветните пъпки на все още позаспалите цветя и ги караха да освободят аромата си. Времето беше едно такова- уж облачно, ама със загадка от слънцето, уж валеше, ама лъчите си открадваха пространство и минаваха през водните пръски.
Тя беше на двора и се разхождаше в градината. Тук- таме се навеждаше да откъсне някое плевелче, което ѝ се набиваше на очи и го слагаше в навитата като джобче престилка. На дървената масичка под черешата стояха две чаши кафе- още топли, защото парата излизаше над тях- и купичка със сладки. Явно очакваше някой. Малкият се показа на вратата. Вече беше на седем. Ухили се на майка си. Показа ѝ поoредялата оградка в устата си от липсата на зъбки и отиде при нея.
- Добро утро, мамо!
- Добро да е, Павка! Наспа ли се?
- Ами да.
- Хайде влез да закусваш тогава. После можеш да играеш на двора. Аз чакам леля ти Янина. Искаше да се видим.
- Тя сякаш те чу, мамо- вече е на портичката.
- Здравей, Нина!- махаш ...