Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в коридора.
- Здравей, Снежана! Всичко наред ли е?
- А?- не очакваше някой пред себе си, а и не гледаше много много- Да, дааа! Защо да не е?
- Знам ли? Умислена изглеждаш!
- Само така ти се струва!- опита се да се измъкне тя. Не че той ѝ повярва, но беше достатъчно тактичен, за да не продължи.
- Здравей, хлапе!- наведе се той към детето- Как се казваш?- и го разроши по главата. Харесваха децата Андрей. Или може би гласът му- не се знае, но всички го гледаха зяпнали на местата, които посещаваха заедно, когато той ги водеше.
- Тони!- отвърна малкият и се ухили.
- Ахаа! Значи ти си малкият принц на майка си!
- Аз съм рицар! Не съм принц! Те са лигльовци!
- Ама разбира се, че са! Ама и аз съм еди ...