Денят започна с дразнещото звънене на телефона, вместо на алармата. Не успя да види името на дисплея и докато се опитваше да затвори пипнешком телефона на нощното шкафче, всъщност вдигна.
Гласът й прозвуча в стаята и събуди забравени усещания, които смяташе, че е унищожил. Седна рязко в леглото и се заслуша. Искаше да се видят и да поговорят… Нали бяха говорили толкова много и уж всичко беше изяснено и …приключено. Месеци не се бяха виждали, нито чували. Трябваше да я отреже и да затвори. Вместо това чу собствения си глас, който уточняваше мястото и часа на срещата.
Все още ядосан на себе си отиде в банята да си вземе душ и да се приготви за работа. Време за кафе нямаше. Въпреки това в съзнанието му изплува спомена за нея- боса, облечена само с негова риза и с чаша кафе в ръцете си. Как се усмихва, а той прибира един немирен кичур от косата й и целува.
Обръсна се, сложи любимата си светлосиня риза и тръгна. В работата с се натрупаха задачи от сутринта и не забеляза, че е станало обедно ...