***

Денят започна с дразнещото звънене на телефона, вместо на алармата. Не успя да види името на дисплея и докато се опитваше да затвори пипнешком телефона на нощното шкафче, всъщност вдигна.

Гласът й прозвуча в стаята и събуди забравени усещания, които смяташе, че е унищожил. Седна рязко в леглото и се заслуша. Искаше да се видят и да поговорят… Нали бяха говорили толкова много и уж всичко беше изяснено и …приключено. Месеци не се бяха виждали, нито чували. Трябваше да я отреже и да затвори. Вместо това чу собствения си глас, който уточняваше мястото и часа на срещата.

Все още ядосан на себе си отиде в банята да си вземе душ и да се приготви за работа. Време за кафе нямаше. Въпреки това в съзнанието му изплува спомена за нея- боса, облечена само с негова риза и с чаша кафе в ръцете си. Как се усмихва, а той прибира един немирен кичур от косата й  и целува.

Обръсна се, сложи любимата си светлосиня риза и тръгна. В работата с се натрупаха задачи от сутринта и не забеляза, че е станало обедно време. Приятелят с когото се виждаха в обедната почивка му се обади и тръгнаха заедно. Седнаха в обичайното заведение, но този път  вместо да си поговорят се втренчиха в телефоните си.

Не му беше писала. А и защо да му пише? Беше приключила с него. За какво тогава искаше да говорят? Щеше да разбере в края на деня.

Часовете се изнизаха и работният ден приключи. Тръгна към мястото на среща- едно малко и уютно кафене, което преди им беше любимо. Собственикът пускаше джаз, по стените имаше стари фотографии, а на масите причудливи лампи. Някога това беше тяхното местенце, в което да си поговорят и да са заедно.

Като наближи, видя, че е седнала до прозореца. Лицето й беше бледо, а нежните черти изострени от напрежение и умора. Когато го видя, се изправи и го прегърна съвсем леко. Усети парфюма й- така и не успя да го забрави.

Седна срещу нея и я погледна. Тя упорито избягваше погледа му. Въртеше чашата в ръцете си и мълчеше. Спомни си деня, в който тя си тръгна. Помнеше все още  всяка нейна дума.

Мислите му скачаха от спомени за времето, когато бяха заедно, до самотата, настанила се в тишината, настъпила след нея. Прекъсна ги въпросът й. Съвсем тривиален и излишен:

- Как си? 

Измърмори нещо, а после демонстративно погледна часовника си и я попита за какво искат да говорят, понеже е обещал на едни приятели да се видят.

Тя прехапа устните си, после го погледна и каза:

–Най-после ще мога да изложа свои фотографии. Преподавателят от школата по фотография е уредил зала за мен и още няколко курсисти. Избрал е най-силните ни фотографии.

Той се усмихна почти насила. Това ли беше голямата новина? Все пак реши да я попита:

–Защо ме потърси? Доколкото си спомням ти сложи край на отношенията ни, след като ме обвини, че едва ли не те притискам и връзката ни е станала сериозна твърде бързо. Сега ме търсиш, само за да ми кажеш, че ще правиш изложба? На откриването ли искаш да ме поканиш? – изсмя се иронично.

Тя замълча, а после отговори:

–Да, исках да те помоля да си до мен на откриването. След седмица е. Не искам да съм сама. Моля те само да ме придружиш, нищо повече не искам от теб.

Искаше му се да хвърли парите за сметката на масата, да стане и да си излезе. Без да се обръща назад. Но тъгата в погледа й го накара да размисли. Каза й, че ще отиде с нея, но след това всеки продължава с живота си. Тя се съгласи и той излезе от заведението, бесен на себе си. Навън валеше и докато стигне до стоянката за таксита целият се намокри.

Следващите няколко дни минаха като насън. Работеше като луд и отказваше всяко предложение на приятелската си компания за излизане вечер.

В деня на изложбата получи съобщение от нея в телеграфен стил- беше му написала адреса и часа на откриването. Чудеше се дали да носи цветя, накрая все пак взе букет от любимите й лалета. Когато стигна до сградата, видя тълпа от хора на входа. Изчака нетърпеливо реда си, обмисляйки как да се държи с нея. Реши да й каже само няколко думи, да постои малко и после да си тръгне. Този път окончателно.

Влезе в залата и я потърси с поглед. Видя я да разговаря с възрастен мъж с брада. Погледна го и тръгна към него. Той и подаде червените лалета, а тя ги притисна към себе си. После го хвана под ръка и го поведе към гостите. Докато вървяха, той мимоходом поглеждаше фотографиите, които бяха с размерите на картини. Стигнаха до компания от няколко елегантно облечени мъже и жени, на които тя го представи. Стори му се, че се спогледаха и реши, че може да им е споменала за отношенията им.

Все повече хора се струпваха в залата. Дочу зад гърба си женски глас, който се възхищаваше на модела от фотографиите. Звучеше толкова въодушевена, че реши да погледне обекта на възхищението й.

В момента в който видя снимката и усети как замръзва от изненада. А после изумлението му прерасна в гняв. На снимките беше той. На някои гол, на други спящ, пушещ до прозореца в кухнята или гушнал я в леглото, след като са правили секс. Спомни си всеки един от тези моменти и сякаш някой го удари с юмрук в корема и му изкара въздуха. Тя вечно мъкнеше фотоапарата си и обичаше да снима докато бяха заедно. Казваше, че запечатва миговете, за да може като остареят, да си ги припомнят.

А сега най-интимните им и съкровени моменти бяха изложени на показ пред тълпа от непознати хора. И всичко това, само за да получи звездния си миг.

Усети, че вратовръзката го задушава, разхлаби я и после разблъска хората пред себе си и тръгна към изхода. Чу гласа й някъде зад себе си, но не се обърна, нито спря. Скочи в първото спряло такси и докато пътуваше изтри телефона й.

Прибра се, мина през банята и заспа безпаметен сън. На другия ден се обади на шефа си и му каза, че не се чувства добре и поиска един ден отпуска. Беше петък и щяха да се съберат три почивни дни. Захвърли телефона си и през повечето време спа.

To be continued…