При мен нощите са пусти, но сякаш в мислите си ти до мен.
И небето, сякаш хвърлило своите снежни мрежи, прибира самотните,
да, точно тези хора като мен.
Думите днес вече са безлични, мечтите твърде изпепелени, а любовта, чувството непознато.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ноно Якимов Todos los derechos reservados
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
