Здрасти, Ванче, сядай, добре си ми дошла. Кафе или чай? Какво да направя? Ама черно или с мляко? Добре. Заповядай и внимавай, че е горещо! Чакай да ти разправям какво ми се случи миналата седмица. Влизам в хола, а на дивана заспал мъжа ми с дистанционно в ръката и с леко отворена уста. Усмихнах се и отидох оттатък да взема одеалце да му завия краката. Когато се върнах той беше буден, но малко объркан и сънен. Беше задрямал, казвам аз и му се усмихвам нежно. Да – потвърждава той – и сънувах много странен сън. Естествено веднага го приканих да ми каже за какво става дума. Сънувам, казва, че у дома е пълно с часовници – ръчни, с кукувица, будилници, всякакви видове ти казвам и всички те застинали на 5 без 15. Аз пък не се впечатлих особено и реших да ида до кухнята да направя по кафе. Поглеждам по навик към часовника и какво да видя – стрелките замръзнали точно на 5 без 15. Брех, викам си аз, как пък батерията точно тогаз е свършила. Отивам при него и му казвам – Абе, Петьо, ти знаеш ли, че часовника в кухнята и той спрял на 5 без 15. Мъжът ми се ококори, но не каза нищо. Обаче и двамата ни полазиха тръпки. На другия ден се обади баба му, дядо му починал. На погребението видяхме, че ръчния му часовник беше спрял на 5 без 15. Много странно не мислиш ли?
© Анин Todos los derechos reservados