4 jun 2010, 16:55

500 секунди 

  Prosa » Relatos
757 0 0
1 мин за четене

500 секунди пътува светлината от Слънцето до Земята. Какво бих направил, ако узная, че последният лъч вече е започнал своето пътуване? Последният лъч светлина. А след него идва само студен мрак. Смразяващо ледена тъмнина. Какво ще направя, ако знам, че ще мога да виждам ясно само още 500 секунди?

Толкова много неща мога да направя. И толкова малко. За някои съм копнял цял живот. Други се появяват сега, в този момент. Но едно знам със сигурност – бих желал да зърна твоите очи поне още веднъж. Ужасно бих бил щастлив дори и ако само за един кратък миг мога да докосна твоят поглед. Ако можех още веднъж да потъна в неговата безкрайна вселена. В сравнение с него, материалната вселена изглежда толкова малка – като една прозрачна песъчинка, толкова незначителна и нереална...

Последният лъч вече пътува. Наистина ли няма да има повече светлина? Може би само тук. Някъде там, в друга слънчева система, в друга галактика, може би дори в цяла една друга вселена, светлината ще продължи да съществува, по-ярка отвсякога. Но тя ще е студена, тъй като в цялата необятност на времето, тя нито веднъж повече няма да се отрази в твоите очи. Повече нито веднъж няма да те погали нежно, пречупвайки се в косите ти и нито веднъж няма да заискри радостно върху твоите устни.

500 толкова кратки секунди. Последният лъч си отиде. Светлината в теб изчезна. А с нея изчезнах и аз...

 

Copyright Adrian Bantchev 2009-2010

© Адриан Банчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??