4.06.2010 г., 16:55 ч.

500 секунди 

  Проза » Разкази
834 0 0
1 мин за четене
500 секунди пътува светлината от Слънцето до Земята. Какво бих направил, ако узная, че последният лъч вече е започнал своето пътуване? Последният лъч светлина. А след него идва само студен мрак. Смразяващо ледена тъмнина. Какво ще направя, ако знам, че ще мога да виждам ясно само още 500 секунди?
Толкова много неща мога да направя. И толкова малко. За някои съм копнял цял живот. Други се появяват сега, в този момент. Но едно знам със сигурност – бих желал да зърна твоите очи поне още веднъж. Ужасно бих бил щастлив дори и ако само за един кратък миг мога да докосна твоят поглед. Ако можех още веднъж да потъна в неговата безкрайна вселена. В сравнение с него, материалната вселена изглежда толкова малка – като една прозрачна песъчинка, толкова незначителна и нереална...
Последният лъч вече пътува. Наистина ли няма да има повече светлина? Може би само тук. Някъде там, в друга слънчева система, в друга галактика, може би дори в цяла една друга вселена, светлината ще продължи да съществува, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Банчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??