Усмихвам се, но насила, няма го вече пламъка в мен. Сега си далеч от мен, от живота ми. Опитвам се да те забравя, да не мисля повече, но това е по-силно от мен. Ти нахлуваш неканен в сънищата ми. Много неща ми напомнят за теб. Точно когато си мисля, че съм те преодоляла, ти се появяваш и сърцето ми лудо забива.
Не мога повече така, много ме боли. Мина много време, а аз още изпитвам чувства към теб. Знам, че е късно за това. Знам, че едва ли ще те трогна или ще постигна нещо с това писмо. Дори не знам защо го пиша, ти едва ли ще го прочетеш. Явно имам нужда да излея всички мои чувства и мисли по този начин. Искам да ти кажа само, че ти промени нещо в мен. Аз не съм онази, която бях.
Искам просто да знаеш, че аз наистина те обичах и желаех много. Искам да знаеш, че бях много щастлива с теб. Сега за мен просто всичко е скучно и еднообразно, вече не ми е интересно и хубаво. Не знам дали ще се намери човек, който да запали отново огъня в мен.
Човекът, в който ще се влюбя, както се влюбих в ...