Усмихвам се, но насила, няма го вече пламъка в мен. Сега си далеч от мен, от живота ми. Опитвам се да те забравя, да не мисля повече, но това е по-силно от мен. Ти нахлуваш неканен в сънищата ми. Много неща ми напомнят за теб. Точно когато си мисля, че съм те преодоляла, ти се появяваш и сърцето ми лудо забива.
Не мога повече така, много ме боли. Мина много време, а аз още изпитвам чувства към теб. Знам, че е късно за това. Знам, че едва ли ще те трогна или ще постигна нещо с това писмо. Дори не знам защо го пиша, ти едва ли ще го прочетеш. Явно имам нужда да излея всички мои чувства и мисли по този начин. Искам да ти кажа само, че ти промени нещо в мен. Аз не съм онази, която бях.
Искам просто да знаеш, че аз наистина те обичах и желаех много. Искам да знаеш, че бях много щастлива с теб. Сега за мен просто всичко е скучно и еднообразно, вече не ми е интересно и хубаво. Не знам дали ще се намери човек, който да запали отново огъня в мен.
Човекът, в който ще се влюбя, както се влюбих в теб. Последното нещо, което искам най-много, е да ми простиш. Знам, че има за какво. Искам да знаеш, че всичко, което направих, беше от страх, страх, че всичко това ще свърши. Вместо да предотвратя тези лоши моменти, аз ги предизвиках.
Моля те, прости ми!!! Прости ми, че толкова много те обичах и продължавам да те обичам!