20 sept 2010, 12:02

* * *

  Prosa » Otros
603 0 0

... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нови светове. А когато слънцето изгрее, ти се скриваш в неговите лъчи. Седиш и чакаш пак нощта, за да изживееш отново онези същите неща, които те омаяха тогава. Отново да затвориш ти очи и в своя свят мечтан да се озовеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиана Стаикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...