... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нови светове. А когато слънцето изгрее, ти се скриваш в неговите лъчи. Седиш и чакаш пак нощта, за да изживееш отново онези същите неща, които те омаяха тогава. Отново да затвориш ти очи и в своя свят мечтан да се озовеш...
© Сиана Стаикова Все права защищены