29 ene 2013, 18:05  

* * *

  Prosa » Otros
623 0 0
   

      Аз съм тиха, а ти мълчалив, приличаме ли си...

ти просто мълчиш, дума не обелваш, с приятелите си 

говориш, а с мен не. Това някакъв знак ли е...

гледам те и пак не мога да разбера дали поредното 

момче или някакъв мираж си. 

 

       Не беше изминал и ден откакто той я бе напуснал, 

все още снимките му на скрина, а те просто я гледаха 

смаяни, отидоха до нея, погледнаха я и попитаха 

- защо си така - тя просто замълча, стана, взе наметалото 

си, обу ботушите си, сложи шапката и ръкавиците и излезе 

навън, в снега, гледаше надолу докато вървеше в него. 

Внезапно нещо я прободе, какво ли? 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...