29 янв. 2013 г., 18:05  

* * *

625 0 0
   

      Аз съм тиха, а ти мълчалив, приличаме ли си...

ти просто мълчиш, дума не обелваш, с приятелите си 

говориш, а с мен не. Това някакъв знак ли е...

гледам те и пак не мога да разбера дали поредното 

момче или някакъв мираж си. 

 

       Не беше изминал и ден откакто той я бе напуснал, 

все още снимките му на скрина, а те просто я гледаха 

смаяни, отидоха до нея, погледнаха я и попитаха 

- защо си така - тя просто замълча, стана, взе наметалото 

си, обу ботушите си, сложи шапката и ръкавиците и излезе 

навън, в снега, гледаше надолу докато вървеше в него. 

Внезапно нещо я прободе, какво ли? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...