Аз съм тиха, а ти мълчалив, приличаме ли си...
ти просто мълчиш, дума не обелваш, с приятелите си
говориш, а с мен не. Това някакъв знак ли е...
гледам те и пак не мога да разбера дали поредното
момче или някакъв мираж си.
Не беше изминал и ден откакто той я бе напуснал,
все още снимките му на скрина, а те просто я гледаха
смаяни, отидоха до нея, погледнаха я и попитаха
- защо си така - тя просто замълча, стана, взе наметалото
си, обу ботушите си, сложи шапката и ръкавиците и излезе
навън, в снега, гледаше надолу докато вървеше в него.
Внезапно нещо я прободе, какво ли?
© Надя Димитрова Все права защищены