Jan 29, 2013, 6:05 PM  

* * *

  Prose » Others
621 0 0
   

      Аз съм тиха, а ти мълчалив, приличаме ли си...

ти просто мълчиш, дума не обелваш, с приятелите си 

говориш, а с мен не. Това някакъв знак ли е...

гледам те и пак не мога да разбера дали поредното 

момче или някакъв мираж си. 

 

       Не беше изминал и ден откакто той я бе напуснал, 

все още снимките му на скрина, а те просто я гледаха 

смаяни, отидоха до нея, погледнаха я и попитаха 

- защо си така - тя просто замълча, стана, взе наметалото 

си, обу ботушите си, сложи шапката и ръкавиците и излезе 

навън, в снега, гледаше надолу докато вървеше в него. 

Внезапно нещо я прободе, какво ли? 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...