3 dic 2008, 20:22

* * *

  Prosa » Cartas
1.6K 0 5
1 мин за четене

Чувствам се празна. Знам, че просто няма начин да се върнеш. Знам и че не си виновен. Явно съдбата е решила така.  Но когато погледна към мястото, където мечтаехме, където градихме бъдещето си, намирам сили. Липсваш ми... липсва ми погледа ти, липсва ми усмивката ти, липсва ми аромата ти...   Помниш ли последния ни път заедно? Бяхме толкова уплашени от това какво ни предстои. Не си представяхме бъдещето един без друг, но знаехме, че няма друг начин. Тази мисъл ме караше да потръпвам всеки следващ път, когато се виждахме. И нещо отвътре сякаш ме караше да те прегърна, да ти кажа, че без теб нищо няма смисъл. Бях първото момиче, което ти каза, че те обича, а това ти си го мечтаеше цял живот. Независимо от разстоянието, още си в сърцето ми и никой не може да те измести...   Затова ще те чакам. Ще вярвам, ще се моля, ще те обичам. Някога и някъде има свят и за нас, някъде и някога отново ще те прегръщам и ще ти казвам, че те обичам. Някъде и някога има време и за нас, просто ми повярвай и ми подай  ръка - НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ 

* вдъхновено от Metallica - Nothing Else Matters                                                                                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мелиса-Мел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красотата на откровението. Поздрави!
  • Много мерси.. Радвам се че си успяла да го почувстваш
  • "Ще вярвам, ще се моля, ще те обичам. Някога и някъде има свят и за нас, някъде и някога отново ще те прегръщам и ще ти казвам, че те обичам. Някъде и някога има време и за нас, просто ми повярвай и ми подай ръка - НИЩО ДРУГО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ"

    Много е красиво! Аз също се чувствам така. Но никога не трябва да губим надежда! Поздрави!
  • Благодаря много
  • Истинско откровение...Поздрави и продължавай да се надяваш!

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...