8 април
Ден, казват, на ромите.
Който в Рим не празнуват. И нямат понятие за подобен празник.
Но у нас се отбелязва. От циганите… Пардон, по гевропскому – ромите.
Тия, дето днес ще бъдат охранявани в махалите – сакън, да не тръгнат и разнасят заразата по центровете на градовете. Виж, там – из маалътъ – може.
Тия, за които е забранено да се споменава в сводките на МВР. Защото ще излезе едва ли не, че повече от половината престъпници са от там.
Тия, които се прибраха от Европата – скриха се хората по жилищата си, намаляха работните места по улиците за сръчните ромейки и ромчета.
И така – откакто са роми…
А преди бяха цигани. Трябва да призная – не по-свестни и не по-лоши от българите.
В казармата имахме три циганчета в ротата. Единият прихватлив, сръчен, бързо усвояващ и намерил място между нас. Другият малко тромав, но старателен и достатъчно хитър, за да схване, че цигански номера там не минават. И трети – тарикатче. Що бой е ял – заради него веднъж дори марширувахме до среднощ. Просто ни издъни и вдигна кръвното на фатмака. А после имаше „мечка“. Накрая загря – след само още две или три „мечки“ и влезе в релсите.
Работих с циганин в училище. Преподаваше физика. Всеки ден пътувахме до селото, приказвахме си, ходих му на гости. Много приятен и умен човек. Жена му работеше в инспектората във Враца, дъщерята спечели олимпиадата по физика в окръга.
Тук се запознах с Кобака – петдесетинагодишен циганин с голямо семейство. Беше взел пет декара от общината и гледаше зеле. С цялото си семейство. Трудна работа, но всяка есен изкарваха тонове реколта. Двама сина, дъщеря, зет, куп внуци – всички на градината.
Само че това бяха цигани. Като станаха роми…
Друго е…
Да, имаше и преди престъпници сред тях. Но нямаше циганска престъпност! Като забранен и плашещ термин и сега не се използва официално. А е налице. И се разширява…
Дали защото се промениха и не можаха да преглътнат свободата, която приеха като слободия? Или се опияниха от новата си професия – електорат? Или просто дивото изби? Защото старите хора казват – цивилизацията е като глечта. Одраскваш я и отдолу избива ръждата…
Със сигурност и те ще се променят. Обаче – променяме се и ние. Циганизираме се. Балканският тарикатлък се превръща в цигански, чалгата става водеща в живота изобщо. Чалга управляващи, чалга закони, чалга култура…
И не са виновни циганите. Те просто се носят по вятъра. Западният вятър, пресичащ се с южни тайфуни…
А аз, когато отивам в Бяла Слатина, винаги спирам при черния паметник на площада. Паметник на загиналите за България.
И чета имената…
Балканска война – Алико Боров
Междусъюзническа война – Исмаил Асков, Исмо Деветаков, Усаин Арифов, Усеин Умеров
Първа световна война – Насим Себатов, Алия Асанов, Махмуд Мустафов, Мустафа Алиев, Махмуд Асанов, Мехмед Алиевски, Абди Алезов, Ибрахим Кадриев, Усаин Барсанов, Рустем Алиев
Втора световна война – Алия Исмов
А над тях надпис: „Българийо, за тебе те умряха!“…
Цигани… Българи от цигански произход…
Не роми някакви си…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
