Ден, казват, на ромите.
Който в Рим не празнуват. И нямат понятие за подобен празник.
Но у нас се отбелязва. От циганите… Пардон, по гевропскому – ромите.
Тия, дето днес ще бъдат охранявани в махалите – сакън, да не тръгнат и разнасят заразата по центровете на градовете. Виж, там – из маалътъ – може.
Тия, за които е забранено да се споменава в сводките на МВР. Защото ще излезе едва ли не, че повече от половината престъпници са от там.
Тия, които се прибраха от Европата – скриха се хората по жилищата си, намаляха работните места по улиците за сръчните ромейки и ромчета.
И така – откакто са роми…
А преди бяха цигани. Трябва да призная – не по-свестни и не по-лоши от българите.
В казармата имахме три циганчета в ротата. Единият прихватлив, сръчен, бързо усвояващ и намерил място между нас. Другият малко тромав, но старателен и достатъчно хитър, за да схване, че цигански номера там не минават. И трети – тарикатче. Що бой е ял – заради него веднъж дори марширувахме до среднощ. Просто ни издъ ...