31 dic 2007, 15:01

* * *

  Prosa » Erótica
2.3K 0 1

Obra no adecuada para menores de 18 años

1 мин за четене

Лили се загърна с хавлията на Стефан. Опита се да си припомно снощните събития, но това, което помнеше, беше много малко.

Вчера беше 22 декември, коледното тържество на класа. Пиха много и някой я беше помолил да изпрати Стефан до тях, тъй като живееше наблизо. Той беше доста пиян и даже не можеше да си отвори вратата и тя не беше трезва, затова реши да му помогне. И се събуди гола до него.

Излезе от банята, Стефан седеше на леглото обут с тесни черни боксерки. Стефан не беше от най-умните, но имаше голям  пакет и мускулесто тяло. Като го погледна, в главата й изплуваха някои моменти от снощи.

- Помниш ли нещо от снощи?- попита тя.

- Не. Но май сме се забавлявали. - бутна с крак един презерватив.

Лили го погледна. Стоеше на леглото само по боксерки и се чудеше какво  е станало снощи.

- Искаш ли да ти пропомня. - Съблече хавлията си. Доближи се до него и го възседна, целуна го по устните, после бавно се спусна по врата му. Той трепна, желаеше я. Лили усети набъбващото му желание.  Преместиха се на леглото.  Тя събу боксерките му и облиза достойнството му. Той изстена, харесваше му. После, Лили, продължи нагоре по корема му. Всеки мускул от тялото му трепереше от удоволствие.

Той я хвана и я целуна.  Тя се оказа под него и двамата се сляха в едно цяло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Можеш да бъдеш по-изчерпателен..
    Приятно е за четене

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...