А нали бяхме семейство?
А НАЛИ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО?
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко по-добре ще ми е без тях!“, когато бях ядосана на някоя ваша глупава постъпка. А нали бяхме семейство?
Дойде време, в което се наложи аз да продължа. Отцепих се от това семейство. Известно време живях в заблуда, че нищо няма да се промени. И това бе една огромна грешка. А нали бяхме семейство?
Момчето, което ме обичаше, защото бях различна, просто хей така хареса друга. Не ме заболя, че чувствата му към мен угаснаха. Заболя ме, че тези чувства се пренасочиха към най-добрата ми приятелка. А когато се опитах да се доближа до него, макар и без задни мисли, другата приятелка ме изтласка далеч от него и каза: „Сега Нея я няма да си го пази, не се намесвай между тях!“. А нали бяхме семейство?
Тя, другата приятелка, дали щеше да направи същото за мен, да пази моето от другите, когато мен ме няма?
Казвате, че съм се променила? Казвате, че вече не се вписвам във вашия малък и затворен свят? А нали бяхме семейство?
Защо не ми помогнете да се впиша? Нали сме семейство? Нали ако един падне, другите му помагат да стане! Помогнете ми! Искам да се върна във вашето семейство! Същата съм! Не съм променена! Само се вгледайте по-дълбоко!...
Нима семейството предизвиква сълзи? Нима семейството е толкова егоистично, че да ме изолира, само защото вече не сме в един клас?
До моето малко семейство,
което така и не разбра, че
имаше нужда от мен,
за да е пълно и завършено.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Todos los derechos reservados
Така че....горе главата! 
