А НАЛИ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО?
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко по-добре ще ми е без тях!“, когато бях ядосана на някоя ваша глупава постъпка. А нали бяхме семейство?
Дойде време, в което се наложи аз да продължа. Отцепих се от това семейство. Известно време живях в заблуда, че нищо няма да се промени. И това бе една огромна грешка. А нали бяхме семейство?
Момчето, което ме обичаше, защото бях различна, просто хей така хареса друга. Не ме заболя, че чувствата му към мен угаснаха. Заболя ме, че тези чувства се пренасочиха към най-добрата ми приятелка. А когато се опитах да се доближа до него, макар и без задни мисли, другата приятелка ме изтласка далеч от него и каза: „Сега Нея я няма да си го пази, не се намесвай между тях!“. А нали бяхме семейство?
Тя, ...