13 may 2016, 23:19  

А някога...

  Prosa » Otros
733 1 0
1 мин за четене

Имахме мечти.

Онези, с привкус на канела, цитрусови плодове и току-що окосена трева. На коледни сладки с кокос. На задушевен следобед, когато слънчевите лъчи спокойно се отделят; на врящия чай с билки; стените са олющени, а детските игри и надежди се стопяват безследно.

Искахме да обиколим света - пеша или дори с колело, за нас това нямаше значение. Искахме да усетим, да видим, да се докоснем до пъстроцветните палитри на народите. Да чупим, да се прегръщаме така, сякаш се виждаме за първи път. Щеше да бъде истинско.

Да рисуваме с цветни тебешири върху къщите на останалите и счупените плочки. Да пускаме хвърчила и да гледаме танца им във въздуха.

Искахме...

... да посещаваме мънички, изоставени, никому нужни библиотечки, където да се губим измежду прашните томове на световните класики с тежки корици и дебел надпис отпред; с по-едно дребно пожелание на някоя страница. Или онези огромни, където разни смъмрящи възрастни жени, с прекалено напудрени лица, рогови очила и дълги орлови нокти, боядисани във всички цветове на дъгата и напръскани с твърде тежки парфюми да ни се скарат, че вдигаме прекалено много шум и даже да ти пречат да се понатискаш с някого.

Може би някога някъде щяхме да имаме всичко, което си пожелаем. Да създаваме, да творим и да не се притесняваме от разрушението.

Може би някога...

Все някъде...

Отново щяхме да бъдем деца.

С чистите ни, неопетнени мечти.

(Из скътаните местенца на едно съзнание)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...