6.

          Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с тях двамата от тук нататък. Когато попита за работата, тя го успокои  “Утре след обяд ще отидем на място и ще видиш, всичко ще е наред” и след това веднага смени темата. За другото той не посмя да отвори уста и да направи каквито и да е намеци. Реши да се остави на времето, пък каквото-такова, важното беше, че се чувства добре с нея, макар и само от няколко часа да са заедно.

          Тя седеше на дивана срещу него и разказваше някаква своя ученическа история. Думите ù го заобикаляха, гледаше я  - спокойна, приказлива, почти весела – и се опитваше да си представи как ли е живяла досега, колко ли мъже е имала в живота си на нейните трийсет и шест години, дали все сама е живяла (беше му казала, че не се е омъжвала, че  няма деца), с две думи – опитваше се да разбере що за човек е, но... Нещо го препъваше, някаква неуловима граница като мембрана се изпречваше в съзнанието му всеки път, когато се опиташе да вникне във...

          Гласът ù го изкара от унеса:

          - Огладнях, а и вече си е време за вечеря. Ще видя какво е сготвила майка ми.

          - Чакай! И аз нося някои неща – отвърна Иван – внесе голямата чанта от коридора в кухнята – Виж имаме и ракия и вино, най-стрaхотната туршия на света, мед с парченца от восъчната пита и още неща. Някои трябва да се приберат в хладилника.

          - Добре, ей сега. Я, имаме и печено пиле с картофи, много ще върви с туршийката...

          Вечерта продължи във все същата делнична полушеговита тоналност. Пиха по чашка-две от чудната кайсиева ракия и си говореха през цялото време. Мариана определено умееше да “води” - разговаряха за нещата, за които тя искаше да говорят. След вечерята излязоха на малката тераса на кухнята, за да изпушат по цигара. Седяха на пластмасовите табуретки, покрити с ръчно плетени постелки, гледаха шумната улица под тях, а тя му разказваше за работата си – занимаваше се с директни продажби и демонстрации за известна марка козметични продукти. Освен това му беше казала, че работи и в Интернет, но така и не му обясни подробно за каква точно работа става въпрос. Той разбра, че при нея няма да стане с настояване: “Моля те, кажи ми”, през тия няколко часа разбра, че е безсмислено дори и да опитва. Това малко го смущаваше, и засилваше усещането му, че нещата се случват независимо от него.

          - Телевизорът, който е в стаята, където ще спиш, не работи, тъй че ако искаш да гледаш, остани тук. Аз и без това ще седна на компютъра. Ти си гледай спокойно каквото искаш.

          Седеше вече трети час вперил поглед в телевизора, изниза се един филм, някакво шоу, започна друг филм – почти нищо от екрана не достигаше до съзнанието му. Мариана беше зад него и с гръб към него – чуваше само цъкането на мишката и звука от ударите по клавишите, два-три пъти се чу звуковият сигнал за разговор в скайпа, но явно тя отклоняваше разговора, предпочиташе да не говори пред него и продължаваше в чата.

          Беше смутен. Докато се опознаваха в Интернет, тя правеше впечатление на много отворена, беше една от тези, които го разпитваха за секса, вярно, че тогава непрекъснато повтаряше “А, не! Лъжеш!” или “Стига си се хвалил” и се шегуваше без задръжки, но това той тълкуваше като знак, че ù е приятно и не спираше да  разказва – кога истински случки, кога измислици или фантазиите си. А сега...  сега стояха двамата в една стая като дългогодишна брачна двойка във фаза “мирно съвместно съществуване” – всеки зает със своето си занимание и със своите си мисли – паралелна реалност.

          Към дванайсет и половина Иван изгаси телевизора и отиде до нея. Тя се обърна, едва когато сложи ръка на рамото ù.

          - Ако искаш, лягай си, сигурно си уморен от пътуването и от ранното ставане. Аз имам още малко да довърша и също ще си лягам. Ще спя тук, в хола?

Не очакваше да чуе точно това и с такъв тон, но...

          -  Да, ще си лягам. Лека нощ!

          -  Утре ще съм вкъщи до към 10, тъй че ще се видим сутринта. Лека нощ!

          Легна си, а мислите му не само не се успокоиха, за да пуснат съня във владение,  а направо полудяха, чувстваше се още по-объркан, опитваше се да се успокои, като си повтаряше “Всичко ще бъде наред, ще бъде, ще бъде. Сега трябва да поспя.”

          Минаха почти два часа преди да се унесе. Все още не беше заспал дълбоко, когато чу как вратата на стаята тихичко се отвори. След миг Мариана беше в прегръдката му.

7.

......