Поетесата Инанчева бе виден адвокат по професия. На възраст около 33 ловеше окото със заоблените си форми, които за мнозина мъже представляваха своего рода лакомство. В своята кантора тя господаруваше. Поток от клиенти се тълпяха за всякакъв вид дела - от вещно-правни - до бракоразводни. Инанчева имаше дебели връзки с много ченгета, нещо задължително за професията. Това й помагаше да печели в съда, както и да прави бързи и точни справки. Често пъти стряскаше и респектираше клиентите си с висок професионализъм, подхвърляйки им нещо за предимствата на ревандикационните искове пред установителните, а когато някой клиент упорстваше, търсейки интереса си чрез здрава селска логика, тя му опонираше с думите:

Тук е необходимо да се заведе иск по член 108 от ЗС /Закон за собствеността/ от невладеещия собственик към владеещия несобственик.

И мигновено респектираният клиент заемаше позата на умно, но неразбиращо куче, готов да снесе сумата, която Инанчева му определи. Хонорарите й бяха доста тлъсти, но отчаяните хорица, наивно вярващи в правораздавателната система, прибягваха нерядко даже до бързи кредити, само и само, за да й ги подсигурят. Тайната страст на Инанчева беше, обаче, поезията. Тя се идентифицираше с поетесата Силвия Плат, завършила трагично живота си на 31 със самоубийство. Наливайки се всекидневно с уиски Инанчева плачейки рецитираше Плат пред поредния си любовник, а после в напълно нетрезво състояние пишеше ли, пишеше неповторимата си поезия:

"Мина принцът, в който се влюбих с молекула от сияйната си същност...";

"Живите са като трупове от морга. Папур сред гарвани - злокобна нива на спомена..."

"Вулкани се раздвижиха от скорпионите на непознати знаци..."

Омъжената Инанчева често бе посещавана от своя ревнив съпруг в кантората си. Веща в любовните дела, тя го караше да поставя пердета на прозорците. Горкият съпруг така и не заподозря, че всъщност с тези си действия той все едно сам окачва въже на шията си. Защото маститата адвокатка целеше да блокира и сетните случайни погледи на воайори към нейното любовно гнезденце, в каквото се превръщаше работното й място след изтичане на работния ден. С мрачен поглед, от набъбналото предчувствие, съпругът търпеливо нанизваше перденцата - кукичка по кукичка, за да научи на собствен гръб правната максима:

"Невинен до доказване на противното!"

Съдбата срещна Мето с Инанчева, използвайки за посредник поета Граленков, който събираше нестандартни стихотворения за едно ново списание, в редколегията на което участваше. Така Граленков се сближи с адвокат-поетесата, а покрай него в орбитата й попадна и Мето, който също пишеше стиховце. Мето, сякаш преродено кюре, имаше редкия навик търпеливо да изслушва събеседника. Това и стана първоосновата на сближаването му с българската Силвия Плат. Срещите им зачестиха, а едновременно зачестиха и откровенията между тях. Алкохолът буквално отприщваше спонтанността на Инанчева и в порив на телешки възторг тя сподели с Мето, че:

най-много обича да се изтъркаля в леглото с абсолютно непознати мъже, а идеалът й за любовник е мъж, който е нисък, космат, дебел и плешив.

Мето не отговаряше на нито едно от въпросните четири високи изисквания и затова счете, че адвокат-поетесата по чисто иносказателен път му дава да разбере, че той няма никакви шансове да му се отвори парашутът. Но нейната своебразна налудничавост му въздействаше по странен начин и го караше да продължава да се среща с нея. Спомни си как веднъж съпругът на Инанчева му сподели своето възхищение от шефа й -  адвокат Танев, който я изпращал всеки ден до вкъщи, нерядко дарявайки го и с бутилка качествено уиски.

- Такива шефове са голяма рядкост - заключи възторжено младежът.

И ето, че в един слънчев септемврийски ден, адвокат-поетесата позвъни на Мето с молба да я посети в 17 часа в кантората й. Просто така, за да си побъбрят за поезия. В уреченото време той застана пред вратата с номер 42, сякаш взет от "Пътеводител на галактическия стопаджия" и леко почука. Отговори му гробовна тишина. Коридорът бе пуст, без осветление и по всичко личеше, че адвокатите отдавна са напуснали служебните си обиталища, а той - наивникът, е пратен на зелен хайвер. Това леко го разгневи и почука по-решително. Но гробното мълчание бе ехо и повторен отговор. Усети сякаш пелена от бяс пада пред очите му и изрита с омраза невинната врата, а после рязко свърна и потегли към изхода на коридора. Ала точно в този миг дочу отривист шум и уплашен глас, който извика:

Кой е?

Веднага разпозна гласа на адвокатката. Реши, че е задрямала от трудова преумора, докато го е чакала и в миг простил й, се върна обратно и застана пред вратата.

- Аз съм - Мето! - произнесе решително.

В отговор се чу превъртане на ключ в ключалката и вратата плахо се отвори. На прага срещу него, с разчорлена коса, стоеше в пълен сумрак Инанчева. Със стреснато извинение от рода на - о, съвсем забравих, че имаме среща, му предложи да влезе. Мето с решителна крачка се озова в стаята и лампата тутакси светна. Стресиран от светлината той съзря фигурата на нисък, космат, дебел и плешив мъж, който с отчаяно и несръчно движение бързешката закопчаваше дюкяна си.

- Запознайте се - каза Инанчева. - Това е адвокат Танев. - А това е Мето - завърши блицзапознанството им тя.

Мето чу дежурното - приятно ми е. След което Танев, под благовиден предлог, панически напусна кантората. Устните на адвокат-поетесата още влажнееха, а очите й бяха уголемени и превъзбудени.  Ерос-апетитът й бе достигнал кулминация и тя буквално се хвърли на шията на Мето в екстаз.

- Слушай, днес взех заплата и искам да те почерпя в ресторант-бар Хавана на Витошка. - Само те моля да не ми отказваш - почти изхлипа поетесата.

Мето прие с половин уста, макар и леко погнусен от онова, на което с щастливо закъснение беше станал свидетел. Десетина минути по-късно се запиваха в ресторант-бара. Първите две питиета подгряха бузите на адвокатката. Те се зачервиха издайнически, а очите й лакомо се вторачиха в Мето. Явно Танев беше си свършил добре работата и я бе подготвил за следващото действие в пиесата. Точно в мига на нейната най-голяма екзалтация електичеството внезапно угасна в един от поредните пристъпи на безумния Луканов режим на тока. В тъмнината Инанчева хвана ръката на Мето и с невероятна бързина я постави на сакралното място. Мето усети навлажнената и набъбнала от желание специфична част на женското тяло. Изненадан от бързия развой на събитията той се двоумеше как да постъпи в тази неловка ситуация. Внезапно тя му прошепна:

Хубава съм, нали?

Възможно ли е в подобен миг един кавалер да не се съгласи с дамата, която нашепва за хубостта си. Мето почти рефлекторно откликна:

Хубава си!

И точно тогава лампите в заведението стресово светнаха. Той като ужилен дръпна ръката си, за да изпревари хорските погледи. Дори отказа да мисли как биха се развили нещата при продължаващ мрак, макар и да не беше трудно да се досети. Възбудена до крайност, Иначева залепи език на ухото му и просъска:

Носиш ли презервативи? - Не, отговори прямо и изненадано Мето. - Не знаех, че можем да стигнем дотам. - Жалко, щеше да ме чукаш - почти изкрещя в ухото му адвокат-поетесата. И щеше да засадиш бор в задния ми двор!

Нито едно от нейните желания не се сбъдна. И не защото сбъдването беше невъзможно, а защото Мето не очакваше, че ще бъде принизен до ролята на биовибратор. В мисълта му се бе зациклила една стандартна констатация:

Тя беше най-добрата адвокатка сред поетесите и най-добрата поетеса сред адвокатките!

А когато след години я срещна, съвсем случайно и видя наедрялото й теткообразно туловище, си припомни Хораций и неговото знаменито възклицание:

Carpe Diem!