Ако можеше да видиш в душата ми каква война се води и как всеки удар, който ми се нанася, ме скършва на две. Ако можеше да видиш в сърцето ми колко болка се е побрала заради теб, щеше да се чувстваш виновен цял живот. Ако можеше да видиш как убивам всяка частичка от мен в името на теб, щеше да плачеш, облян целия в сълзи.
Аз следвам сърцето си. Цял живот вървя натам, където то ме води. Цял живот вървя след него, по грешните и трудни пътища, по вечните лабиринти от чувства, сред купчини от невъзмони мигове. И цял живот разбиваха го, а то всеки път умираше с достойнство. И всеки път изправяше се с нова сила, със запазена чест. Всяко парченце е разпиляно от вятъра и всяко едно е болка стара или болка по теб.
Ако можеше зад усмивката ми да съзреш чистите сълзи, щеше от тъга да се свие твоето сърце. Ако можеше да ме прегърнеш и да почувстваш цялата скръб във мен, би ме оценил чак тогава. Сега съм длан, която се докосва до твоята ръка. Сега съм топлина, която плъзва по твоето тяло. Сега съм аромат, който вдишаш, когато ме целуваш. Сега съм човек, който знаеш, че винаги може да имаш.
Знаеш- аз съм от силните. Те падат, но намират сила да се изправят. Те биват предадени, но се научават сами да продължават. Силните чувстват и болка, която успяват да прикрият. Силните се усмихват понякога фалшиво, за да скрият сълзите в очите. Силните се борят винаги, дори когато всички казват, че е невъзможно. За тях няма непостигнати цели, но и в тях няма здрави места. Аз съм от силните. И аз се чувствам така. Ако можеше да усетиш цялото ми страдание, би ронил сълзи за мен - нищо че мъжете не плачат.
Цял живот вървя, където сърцето ме води. И за цял живот разбрах какво е истинска борба. Крача натам, където съм щастлива дори за един единствен миг, отронен някак ей така. Сърцето, което доразби, ме праща все при теб, защото там обича, там иска да е усмихнато, там иска да усеща твоята топлина. Силна съм, но и силните плачат скрити в тъмната стая... като мен!
© Лилия Todos los derechos reservados