1.09.2011 г., 23:30

Ако можеше

933 0 2
1 мин за четене

Ако можеше да видиш в душата ми каква война се води и как всеки удар, който ми се нанася, ме скършва на две. Ако можеше да видиш в сърцето ми колко болка се е побрала заради теб, щеше да се чувстваш виновен цял живот. Ако можеше да видиш как убивам всяка частичка от мен в името на теб, щеше да плачеш, облян целия в сълзи.

Аз следвам сърцето си. Цял живот вървя натам, където то ме води. Цял живот вървя след него, по грешните и трудни пътища, по вечните лабиринти от чувства, сред купчини от невъзмони мигове. И цял живот разбиваха го, а то всеки път умираше с достойнство. И всеки път изправяше се с нова сила, със запазена чест. Всяко парченце е разпиляно от вятъра и всяко едно е болка стара или болка по теб.

Ако можеше зад усмивката ми да съзреш чистите сълзи, щеше от тъга да се свие твоето сърце. Ако можеше да ме прегърнеш и да почувстваш цялата скръб във мен, би ме оценил чак тогава. Сега съм длан, която се докосва до твоята ръка. Сега съм топлина, която плъзва по твоето тяло. Сега съм аромат, който вдишаш, когато ме целуваш. Сега съм човек, който знаеш, че винаги може да имаш.

Знаеш- аз съм от силните. Те падат, но намират сила да се изправят. Те биват предадени, но се научават сами да продължават. Силните чувстват и болка, която успяват да прикрият. Силните се усмихват понякога фалшиво, за да скрият сълзите в очите. Силните се борят винаги, дори когато всички казват, че е невъзможно. За тях няма непостигнати цели, но и в тях няма здрави места. Аз съм от силните. И аз се чувствам така. Ако можеше да усетиш цялото ми страдание, би ронил сълзи за мен - нищо че мъжете не плачат. 

Цял живот вървя, където сърцето ме води. И за цял живот разбрах какво е истинска борба. Крача натам, където съм щастлива дори за един единствен миг, отронен някак ей така. Сърцето, което доразби, ме праща все при теб, защото там обича, там иска да е усмихнато, там иска да усеща твоята топлина. Силна съм, но и силните плачат скрити в тъмната стая... като мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...