Ако можеше да видиш в душата ми каква война се води и как всеки удар, който ми се нанася, ме скършва на две. Ако можеше да видиш в сърцето ми колко болка се е побрала заради теб, щеше да се чувстваш виновен цял живот. Ако можеше да видиш как убивам всяка частичка от мен в името на теб, щеше да плачеш, облян целия в сълзи.
Аз следвам сърцето си. Цял живот вървя натам, където то ме води. Цял живот вървя след него, по грешните и трудни пътища, по вечните лабиринти от чувства, сред купчини от невъзмони мигове. И цял живот разбиваха го, а то всеки път умираше с достойнство. И всеки път изправяше се с нова сила, със запазена чест. Всяко парченце е разпиляно от вятъра и всяко едно е болка стара или болка по теб.
Ако можеше зад усмивката ми да съзреш чистите сълзи, щеше от тъга да се свие твоето сърце. Ако можеше да ме прегърнеш и да почувстваш цялата скръб във мен, би ме оценил чак тогава. Сега съм длан, която се докосва до твоята ръка. Сега съм топлина, която плъзва по твоето тяло. Сега съм ...